Време за размисъл :: Добро да ти е утрото. слънчице!

Още витаех блаженно в страната на сънищата, когато с "третото си ухо" чух пронизващ звук.
Споко! Не беше атомна бомба.
Не бяха и дружелюбни "извънземни"!
На събудителя, автоматически се беше влючил пилещия нервите бутон за известяване новия ден!
   Превъртях се 3 пъти в леглото, като ловък акробат, Изпъшках, сбръчках нос, и като в забавен кадър се надигах от топлата постеля.
С олюляваща стъпка, безпрепятсветно се добрах до банята.
Престоя в нея, едва ли е интересен, така че продължавам нататък.
Освежена, пристъпих към втория ритуал - силна доза кофеин.
Отворих прозореца.
Нежният, свеж, леко хладен, утринен ветрец, ме дари с целувка.
   Зареях поглед към синьото небе, осеяно с бели облачета.
Предвкусвах прекрасния пролетен ден.

Събудих и комютъра. Изсвири като скакалец, а сетне, забръмча тихо и нежно.
   След още 3 движения на ръка и мишка, влях и божествен нектар в душата, изливаш се от любима музика!
Погледах периферно листата на Кю то!
Единствен зомбито-пиеница зеленееше в него.
Всички нормални още спяха сладък сън.
Или се занимаваха с "тежък физически труд"? Кой знае!!!

   Мразя да приказвам сутрин рано.
Проронвам по дума на кучетата, да изчакат още малко с разходката.
Да, ама не!
Кучета дали могат да псуват?
Ей, го, шопара дебел Сивчо, с тегло има- нема над 45 кг, ме е зяпнал като Кашпировски, и телепатично ме кара да се чувствам гузна.
   Е, да де! Ама нали аз съм шефа, ще чака, поне кафето да изпия!

   Ех, този кучешки поглед!
Ще те изоставя дневниче, заради него.

   Отново ще дойда.
Не отивам на неоткрита планета,я!
Само да "полеем" игрището, и да наджафкаме качесвено, я враждебно мъжко куче, я някой клошар!

   Дълга ме зове! До скоро!

Нагоре